В процеса на обучение трябва да се постигне мотивираност и ангажираност на учениците сами да търсят най-оптималното решение на поставените им задачи. Интерактивните методи на обучение изцяло отговарят на това изискване и в максимална степен стимулират познавателната активност на всеки ученик. Целта на промените в образователните методи е прилагането на иновативни подходи, при които ученикът повишава своята мотивираност за учене, своята професионална компетентност и активност в процеса на обучение (Иванов, 2005).Новите реалности на пазарна икономика, конкурентен пазар на труда, членство в Европейския съюз и развитие на производствата с непрекъснато модернизиращи се технически средства за автоматизация налагат необходимостта от възможно най-бързо актуализиране и въвеждане на иновативни подходи и техники в професионалното обучение. Проблемът за формирането на професионални умения по практика е бил винаги актуален и неизменно на дневен ред, за да може да се подготвят кадри, способни да отговорят на нарастващите изисквания на новото време. В статията се разглежда приложението на педагогическия казус като иновативен подход с акцент върху възможностите за използването му в обучението по учебна практика.
В обучението по предмета „Учебна практика: По технически средства за автоматизация” чрез използване на технологиите се симулират схеми, визуализират се графики и процеси, даващи на учениците друг поглед върху техническите средства за автоматизация. Благоприятен е за обучение с поставяне на педагогически казус, като по този начин ученикът се научава да разграничава важната от неважната информация, да анализира ситуацията и да разработва решения на проблема (Господинова, 2016).
Синтезирано изложените дотук постановки и личният педагогически опит на автора са в основата на мотивацията за провеждане на експериментално изследване на възможностите за многовариантно използване на педагогическите казуси в процеса на обучение за постигането на разнообразни дидактически задачи по учебна практика по технически средства за автоматизация.
Изследването се проведе с група от 12 ученици в 11. клас на Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив през втория срок на 2017/2018 учебна година. Изборът на целевата група е направен по следните параметри: познатост на групата (с тези ученици работя за втора година), добра практическа подготовка, много добра мотивация за учене.
На лотариен принцип (учениците изтеглят електронни елементи – резистори, кондензатори, интегрални схеми, транзистори, диоди) групата се разделя на екипи от по трима ученици. Всеки екип си избира отговорник. Учителят поставя казуса чрез групово практическо задание и план-график за дейностите с точно фиксирани задачи и срокове за приключване. Определя се срок за изпълнението на задачите – 4 учебни часа.
За екипите са подготвени и технологични карти – указания към всички поставени задачи в практическото упражнение. Предоставят им се учебници, справочници и каталози, както и достъп до интернет за търсене на необходимата за решаването на казуса информация.
Четирите групи изпълняват практическите задания, като членовете на всеки екип разпределят ролите помежду си:
1. Ученик чрез специализиран софтуер синтезира и симулира електронно устройство. Изпълнението на заданието е под прякото наблюдение на учителя.
2. Втори ученик извършва електрически монтаж на устройството.
3. Третият ученик от екипа настройва и изследва цифровото електронно устройство. Попълва протокол и в зададения срок представя документацията и устройството на учителя за преглед и оценка.
Избраният във всяка от групите отговорник координира дейностите в нея и презентира резултатите от изпълнението на практическото задание. Учениците работят в екип, правят коментар и обменят информация.Така в процеса на работа в условия на емоционален комфорт и право на избор учещите усвояват необходимите професионални и комуникативни умения, определят своята роля в екипа, анализират резултатите и правят извод за изследваното устройство.