Динамичните промени във всички области на съвременния живот изискват от младите хора предприемчивост, способност да вземат самостоятелни решения и да се адаптират в непознати ситуации. Образованието отговаря на тези изисквания чрез прилагането на нови методи и технологии, насочени към формиране на нагласи за учене през целия живот, за усвояване на ключови компетентности, залегнали в Европейската референтна рамка. Овладяването на тези компетентности създава основата за бъдещо обучение и професионална реализация. Те са равнопоставени, но не се развиват в еднаква степен в училище. Причините за това са както институционални (ДОИ, учебни програми, учебници, квалификация на учителите), така и личностни (свързани с нагласите и разбиранията на учители, родители, ученици).Статията насочва вниманието към възможностите на проектно базираното обучение по български език и литература за постигане на нов тип педагогическо взаимодействие и формиране на ключови компетентности и функционална грамотност у учениците. Авторът споделя разработена и апробирана в собствената педагогическа практика технология за развиване на комуникативните, гражданските и обществените компетентности на учениците, основана на приложението на проектно базираното обучение в раздел „Българско възраждане. Литература на Българското възраждане“ в гимназиалния етап на училищното образование. Проектът е осъществен съвместно с Историческия музей в Попово. Предложената технология спомага не само за постигането на по-добри учебни резултати, но и на по-високо качество на усвояваните знания и практически умения. Прилагането ѝ придава на обучението интердисциплинарен характер.
Чрез реализацията на информативните и на конструктивните си функции обучението по български език и литература (БЕЛ) съдейства за усъвършенстване на първата компетентност – „Общуване на роден език“, а посредством своите социални и метакогнитивни функции създава предпоставки за развиване и на други компетентности („Дигитална компетентност“, „Компетентности, свързани със самостоятелно учене и събиране на информация“, „Социални и граждански компетентности“, „Културни компетентности“).
Целта на настоящата статия е да се насочи вниманието към възможностите на проектно базираното обучение по БЕЛ за постигане на нов тип педагогическо взаимодействие и формиране на ключови компетентности и функционална грамотност у учениците. Описана е разработена и апробирана в педагогическата практика на автора технология за развиване на комуникативните, гражданските и обществените компетентности на учениците, основана на приложението на проектно базираното обучение в раздел „Българско възраждане. Литература на Българското възраждане“ в гимназиалния етап на училищното образование.
Методът на проектите
Методът на проектите залага на идеята за учене чрез правене. Чрез него се излиза извън рамките на обичайното обучение и се постига разнообразие в образователния процес. Методът има следните предимства: провокират се интерес и мотивация за работа у учениците; осъществява се връзка с теми от реалния живот; изграждат се умения за работа в екип и самодисциплина; осигурява се качествено затвърдяване на знанията. Чрез метода на проектите се акцентира върху връзката между теорията и практиката, като се възлагат теми, свързани с учебното съдържание и отговарящи на целите на обучението. При проектно базираното обучение обичайната среда на учене е заменена от по-непривична и непринудена обстановка, в която учениците се чувстват свободни и желаят да експериментират.
Нова е ролята на учителя в образователния процес. Той вече е консултант и направлява обучаемия сам да достигне до желаните резултати. За това е необходимо учителят да умее да направлява процеса на обучение в групи, но и да отчита индивидуалните различия и темп на развитие на всеки участник в учебния процес.
Изучаването на БЕЛ в училище цели постигането на определено равнище на социокултурна компетентност. В резултат на обучението учениците трябва да умеят да използват различни информационни източници за търсене и получаване на информация, да сравняват и синтезират информацията от тях, т.е. да придобият функционална грамотност.
Проектът по литература цели постигане на по-високи образователни резултати, стимулиране на интереса към художествената литература, провокиране на читателска активност. Когато темата се извежда от конкретното съдържание на програмата, неминуемо се достига до запознаване с повече творби. Чрез осъществяването на връзки с други изкуства се постига разширяване на културния хоризонт на младите хора. А посредством интересната тема и провокативния метод, какъвто е проектът, у учениците се поражда усещането за предоставена свобода, дава им се възможност за творческа реализация. Готовият продукт – синтез на идеите и усилията на екипа, носи удовлетворение на участниците, рефлектиращо при презентирането на проектния резултат.
Основни етапи при прилагане на метода на проектите:
- избор на тема;
- определяне на целите и задачите;
- планиране на комуникацията по време на работата, крайните срокове и очакваните резултати;
- представяне на резултатите чрез заключителен доклад, продукт, мултимедийна презентация;
- обсъждане и оценяване.
Всеки проект е уникален, тъй като проблемите, участниците и обстоятелствата са различни. Методът на проектите изисква внимателно планиране на дейността на учениците. Планирането е на две равнища. Първото равнище засяга цялостния процес на обучение, в хода на който учителят дава знания и формира умения. Второто равнище се отнася за планирането на конкретните проекти, които учениците извършват самостоятелно, мотивирани и подпомогнати от учителя. Широкото разнообразие от задачи дава възможност на учениците да участват в работата по различни начини, изхождайки от личния си опит. Така те разширяват познанията си по конкретна проектна тема и развиват личностни качества. Това се случва чрез работата в екип, при която те се учат да излагат аргументи, да отстояват позиция, но и да са толерантни, изслушвайки партньорите си. Младите хора откриват, че могат повече, отколкото си мислят, и така работата по проекти превръща училището в желана за ученика територия.
Проектната работа изисква инициативност, планиране на действията и добра организация. В нея могат да се включат всички ученици, дори и пасивните. Това води до повишаване на мотивацията за работа, интелектуално любопитство, емпатичност и психическо здраве.
Проектното обучение има значителна роля в пакета от иновационни методи за формиране на социокултурни и литературни компетентности в обучението по БЕЛ – развива комуникативните умения, стимулира естетическите потребности и изгражда хуманитарна ценностна система у ученика. Всички те са заложени в стандартите на Държавните образователни изисквания. Чрез проектното обучение се цели широкомащабно знание, развиват се умения за екипна дейност, полученото познание и опитът се прилагат на ново равнище – създава се продукт, плод на събрана и съхранена информация, на нови знания.
Главната тема на проекта и поетапната работа дават възможност за формиране на концептуално, евристично и творческо мислене. Обширните проектни задачи, използването на интерактивни методи и на средства на ИКТ създават перспектива за изграждане на личности с широки възгледи, разбиращи взаимовръзките и коренните причини за явленията.
Не е тайна, че учениците четат все по-малко. За сметка на това обаче търсят начини да изявят себе си и собственото си мислене. Работата по проекти по БЕЛ е активна форма на учене, основаваща се на сътрудничество. Създаването на екип и изясняването на ролевите функции на участниците в него установяват партньорски взаимоотношения. Преодолява се пасивността в ученето. За да изпълнят поставените задачи, учениците четат художествени текстове и коментари за тях, за автора и епохата, проучват информация и изграждат концепция, която аргументират при презентацията. От източник на информация учителят се превръща в модератор и консултант, задаващ концептуалната рамка и напътстващ дейностите по обобщаване на резултатите. Учителят работи индивидуално или с част от екипа, реализиращ конкретна микротема. Негова е отговорността за синхронизиране на проучванията, изводите и ученическите текстове, за оформянето им като цялостен продукт.
Предложената по-долу разработка описва проведено в Историческия музей на гр. Попово семинарно занятие, което е своеобразен завършек на изучавания раздел „Българско възраждане. Литература на Българското възраждане“. Акцентът е поставен на това как може да се приложи методът на проектното обучение и принципът „учене чрез правене“. Използваните допълнителни методи и техники подпомагат постигането на знания и умения, залегнали в учебната програма по БЕЛ, създават различни междупредметни връзки и формират ключови компетентности, необходими на съвременните млади хора.