Моделът „Обърната класна стая“

В статията се разглежда предизвикателството към учителите да ангажират вниманието на учениците и да преосмислят разпределянето на отговорностите в учебния процес – както на обучаваните, така и своите собствени, чрез прилагане на модела „Обърната класна стая“ (Flipped Classroom). Обърнатата класна стая е инструктивна стратегия, отменяща традиционния модел на преподаване на учебното съдържание в училище. Това е съвременен педагогически метод, в който типичният урок в клас и домашната работа сменят местата си. Учениците учат уроците си вкъщи, а в клас ги разглеждат и осмислят, сътрудничат си в дискусии и групови задания, работят върху упражненията с подкрепата и насоките на учителя.

Все повече учители прилагат различни методи, с които да привлекат и задържат вниманието на съвременните ученици. За разлика от предишните поколения децата, отгледани във времето на бързо развиващите се технологии, демонстрират липса на желание и интерес към учебния процес. Включването на различни стратегии и алтернативни методи на обучение в класната стая е от решаващо значение, за да се мотивират и стимулират учениците към активност. Обърнатата класна стая  е един от вариантите за повишаване на равнището на усвояваните знания и умения по различните учебни предмети, в частност по английски език.

Обърнатата класна стая се основава на конструктивисткия модел. Ученето е активен процес. Учещите могат да използват предишния си опит и съществуващите знания, за да изградят разбиране за новия материал.

Два са основните фактори, които насърчават реализацията на метода на обърнатата класна стая:

• преобладаващо разпространение на онлайн видеа, материали и информация;
• слаби учебни резултати от традиционните класни стаи.

За много учители по света методът „Обърната класна стая“ вече не е новост, а добре работеща практика. „Обърната класна стая“ е педагогически модел, при който – за разлика от традиционното обучение – учениците разглеждат новия учебен материал извън клас. Обикновено това се случва, като учениците сами се запознават с учебното съдържание от няколко източника, включително и видеоклипове, които са подбрани от учителя. Нещо повече, активностите, класически завършвани в час, сега се завършват от учениците в удобно за тях време. Много модели започват с контакт „очи в очи“, следван от различни извънкласни активности. Времето в клас на следващия ден се използва за по-добро усвояване на новите знания чрез различни стратегии като дискусии, допълнителни упражнения, решаване на казуси, изготвяне на презентации и проекти и др.

При обучението по чужди езици този метод предоставя допълнително ценно време, което може да бъде използвано за развиване на умения, осмисляне на информация и прилагането й.
Според В. Honeycutt (Honeycutt & Garrett, 2014) моделът „Обърната класна стая” може да бъде описан като преход от обучителна среда, фокусираща се върху учителя, към среда, фокусираща се върху учещия. Също така може да бъде определен като променяне от индивидуални към стратегии в областта на сътрудничеството. Макар че е възможно да се обърне клас и чрез използване на индивидуални активности като тестове, работни листове, рефлективни писмени указания и задания, решаващи проблеми. Основното е да бъдат завършени по време на часа. Обръщането може да включва или не модерна технология. Видеоклипове и други технологични инструменти могат да бъдат ефективни, но в обърнатата класна стая те не са задължителни (фиг. 1).

Dr. Jeremy F. Strayer (Strayer, 2012) от университета в Охайо създава рамката за обърнатата класна стая. Той посочва, че широкото използване на образователната технология за предоставяне на учебното съдържание извън учебния час е от основно значение за идеята за обърната класна стая. Активното обучение по време на учебния час е втората необходима част от метода. Тези две части променят основния учебен процес (фиг. 2).