Ефективното чуждоезиково обучение е резултат от труда на лингвисти, прагматици и учители, които са търсели отговори, водели дебати и продължават да спорят по въпроса: има ли най-подходящ метод за преподаване и учене на чужд език? Като дългогодишен учител по английски език съм минала през различни подходи и методи в преподаването на езика и все повече се убеждавам, че няма определен метод, който да бъде еднакво добър и приложим в различна учебна среда с различна материална база и набор от ученици.В статията е направен теоретичен обзор на дейностно ориентирания подход – Task-Based Approach, като същност и на принципите на дейностно ориентираното езиково обучение; дадено е определение за “task” и са разгледани видове задачи; представени са последните насоки на европейската езикова образователна политика в подкрепа на професионалния избор на учителя по чужд език в използваните методи и техники. В разработен от автора и апробиран в училищна експериментална среда иновационен педагогически модел Task-Based Approach е приложен в паралел с класическия комуникативен подход за развиване на знанията и уменията на изучаващите английски език като чужд на ниво В1 според Общата европейска езикова рамка.
Английският език се изучава днес като първи чужд език в много училища в България. Изучаването му е регламентирано с нормативни документи, учебни програми, учебни планове и Общата европейска езикова рамка. Комуникативният подход е в основата на класическото преподаване на езика с цел изграждане на комуникативна компетентност у учениците с развиване на рецептивните и продуктивните им умения по слушане, четене, говорене и писане.
В препоръките на Общоевропейската референтна езикова рамка за преподаване, изучаване и оценяване на езика най-добрият метод в даден контекст може да се окаже еклектичен набор от компоненти на различни подходи и/или творчески решения на самия педагог в конкретната ситуация, съобразно с потребностите на обучаваните (Council of Europe, 2001). Развиването на езиковите умения на учениците, на които английският език е чужд език, е процес, който зависи от редица фактори – атмосферата в класната стая, интересните теми, социалните отношения между учениците, културните и научнопопулярни препратки в учебниците и учебните помагала и др. Факторите са и една от причините за разликите в умението им да се изразяват, когато става въпрос за нивата на свободно изразяване, които те демонстрират в часовете по английски език.
В професионалното си търсене на „най-добрия метод“ бях вдъхновена от Проекта „Бангалор“ да разработя и апробирам в училищна експериментална среда иновационен педагогически модел на прилагане на Task-Based Approach (дейностно ориентиран подход) в паралел с класическия комуникативен подход за развиване на знанията и уменията на изучаващите английски език като чужд на ниво В1 според Общата европейска езикова рамка.
Теоретичен обзор на Task-Based Approach
Методологичните промени следват едни след други в кратки периоди от време и въпреки че не всички от тях устояват като образователни иновации, те оставят положителните си ефекти в езиковото обучение и преподаване. Инкубационният период на такива иновации е истински тест за новите идеи. Този период е съпроводен с дискусии, аргументи и контрааргументи, които приемат или отхвърлят иновацията за момента, а след време някои от иновациите доказват новата теория или метод и заменят предходните. Подходите и методите, които се налагат, са издържали на предизвикателствата, търсенето на езиковата услуга и необходимостта от тях в определено време.
Методологичните промени в езиковото обучение са особено интензивни в края на 20. век и не са особено приятни за нас учителите, защото в продължение на няколко десетилетия от началото на „прехода“ се сменяха изисквания и учебни комплекти, одобрени от МОН. Вдигането на „желязната завеса“, глобализацията, пътуванията в Европа и света, разширяването на пазара на труда се оказаха важна предпоставка за учене на чужди езици, и то по най-бързия и ефективен начин. Нуждата от комуникация днес е различна от тази през предходните столетия и това наложи необходимостта от създаване на нови методи, свързани със съвременните социални условия и потребности.
Task-Based Approach e известен и се развива от последното десетилетие на 20. век. Голям брой учени в областта на лингвистиката, прагматиката и езиковото обучение като Прабху, Уилис, Нюман, Ричардс, Лонг, Скехан и др. допринасят за развитието му с аналитични студии по въпроса за неговата същност и приложение. Въпреки че експерименталните изследвания не са много и че се срещат трудности при въвеждането на метода в класната стая и създаването на учебни програми с необходимите за целта материали, заключението на учените е, че ТВА може да допринесе за по-усъвършенствани и пълни чуждоезикови програми, които да помогнат за мотивиране на учениците и да фокусират вниманието на учителите върху значението и комуникативната употреба на чуждия език.
Възникването на Task-Based Approach се свързва с така наречения Bangalore Project, създаден през 1979-а и завършен 1984 година, рекламиран и доразвиван от Н. Прабху през 1987 г. Докато работел в Бангалор, Индия, Прабху забелязал, че учениците му се справят по-добре, когато не са задължени да изучават езикови определения и структури, а им се поставят задачи, свързани с житейски им опит. В края на 20. век се появява Task-Based Approach – подход, базиран на „задачи“. Сам по себе си този подход не е изолирано явление или уникално методологическо събитие. ТВА може да бъде разбран само в контраст с предхождащите го методи и особено с основната комуникативна методология, с която се преминава от обучение на образуването на езиковите единици към тяхното значение, към еклектичния подход и поставянето на ученика в центъра на обучението – learner-centered classroom.