Интерактивното обучение в учебния процес по български език за развитие на комуникативните умения на деца билингви

Интерактивното обучение е представено като вид обучение, което предлага повече възможности за взаимодействие чрез педагогически иновации между учител и ученик, в сравнение с традиционното обучение.

Теорията на обучението по езика има дидактически особености, които намират израз в обособилата се междинна научна дисциплина – лингводидактика, разглеждана като взаимна връзка между дидактическата лингвистика и методиката на езиковото обучение.

Едновременното овладяване на няколко езика в училищни условия, поставя пред лингводидактиката сложни задачи, които тя може да реши само във взаимодействието си с други науки като: философия, педагогика, дидактика, лингвистика, психология, социо- и психолингвистика и др.

Трудността при изграждане на специалната методология на езиковото обучение идва от нееднаквото тълкуване на редица феномени и отношения, каквито са езика, език и реч, реч и мислене, език и обучение и др.

Предмет на изследване за етнолингвистиката е корелацията между езика и културата (Верещагин 2014). При преминаването на етническата общност от една култура към друга се наблюдават значителни промени в лексиката, често носещи характер на качествен скок, а строежът на езика и в този случай е способен да остава непроменен.

В процеса на обучение на децата – билингви, наред с езиковите, трябва да се имат предвид и културните особености, които влияят положително или отрицателно върху овладяването на втория език. Учителят, преподаващ български език на деца – билингви, трябва да има предвид тези особености, за да структурира правилно учебното съдържание и да го поднася дозирано.

Социолингвистиката като наука също има отношение към явлението билингвизъм. Според нея, характерно за двуезичните лица е способността да създават вариант на официалния език. Този вариант се отличава от диалектите на езика и е създаден от общността за нуждите на комуникация в самата общност, като се характеризира с редица отклонения от нормата. Децата – билингви понякога постъпват в училище, усвоили този вариант на езика (известен в научните среди като “нисък вариант”, а официалният език -“висок вариант”). Работата на учителя, в случай на усвоен “нисък вариант” на български език, е да установи нарушенията, които детето прави използвайки “ниския вариант” и да ги коригира чрез допълнителни езикови упражнения.

Други автори твърдят, че отношение към билингвалното обучение има и науката сугестопедия. При нея то се води чрез т.нар.сугестопедичен сеанс.

Този сеанс трябва да улесни преди всичко психогенните страни на учебния процес, въпреки че той по необходимост е свързан с цялостната личност. Сугестопедичния сеанс е адаптиран според учебния предмет и според възрастта. Една от главните особености е, че той носи и естетическо удоволствие за обучаваните.

Рециталният характер на сеанса има следните предимства пред всички други видове “особени” процедури, сеанси и други.

• Сеансът е приемлив от гледна точка на обикновения културен и житейски опит. Той наподобява известна форма на изкуство.
• Няма нежелан сугестивен натиск върху личността на обучавания.
• Използват се освобождаващо, стимулиращо въздействие на подбрана музика и специфично актьорско майсторство, адаптирани към нуждите и изискванията на сугестопедичния учебен процес.
• Едновременно с обучението се създават естетически интереси и се подобрява етичното развитие на обучаваните.
• Учебният процес става приятен, не уморява и има значителна положителна мотивационна сила.

 

Най – важно значение за явлението билингвизъм сред всички науки има психолингвистиката. Тя използва теоретичните и емперични приоми както на психологията, така и на лингвистиката за изследване на мисловните процеси, лежащи в основата на овладяването на езика и неговото използване. Експериментални изследвания на детската реч показват, че определящ механизъм е не имитацията, а обобщението на езиковите явления, т.е. генерализацията ( Леонтиев 1978).

Психолингвистиката е научна дисциплина, която изследва процесите на кодиране и декодиране на съобщения, извършващи се в индивида в условията на комуникативния акт (Тарасов 1987).

А. А. Леонтиев (1978) приема психолингвистиката като наука, чийто предмет се явява отношението между системата на езика (като предмет) и езиковата способност. Той счита, че оптимален път е построяването на такъв алгоритъм на осъзнаване на родната реч, който по-късно може да бъде автоматизиран и пренесен върху втория език.

Л. С. Виготски  в“Мышление и речь” пише: “Психологическия път за овладяване на двата езика е противоположен. Овладяването на родния език върви отдолу нагоре, а овладяването на чуждия – отгоре надолу”. Съдържанието на тези правила се определят от психолингвистичната граматика на езика. Речевата дейност, като вид човешка дейност, е формирана у учениците. Те осъзнават втория език в значителна степен, прилагайки уменията и навиците, които са изработили въз основа на материала от майчиния език. Това явление се извършва независимо от опитите да се ограничи с методически условия.

Ст. Енгелкамп проследява от изходна точка на езиковата психология, процесите които протичат, когато се изговарят или слушат определени изречения.Той анализира процесите, които започват при четене и слушане на изречения, интересува се от условията, които карат говорещия да формулира мислите си по определен начин.Той твърди, че психолингвистиката трябва да доведе до това, как учениците да пишат текстове по- разбираемо, или как да се подобри обучението.

Ст. Енгелкамп е на мнение, че трябва да се разшири определението за родноезиково обучение, а също и за чуждоезиковото, като целта е да се търси по-голяма преносимост на езика като средство за общуване. Ученикът трябва да разбере коя формулировка какъв смисъл изказва и какво може да се съобщи чрез добре подбраните изречения.

А. А. Леонтиев  твърди, че за да може да бъде пълноценен процесът на комуникация, на човек са му необходими редица умения, които с еднаква сила се отнасят и за децата – билингви. Според автора говорещият трябва да умее бързо и правилно да се ориентира в условията на общуването, правилно да планира своята реч и да предлага психолингвистичен модел на речевото общувае, се определя като психологическо въздействие.

Психологическото въздействие на речта при деца- билингви на майчиния език, или на втория език е добре изследвано в бившия Съветски съюз (Илиева–Балтова 1985). Психолингвистичния подход се основава на следната най- обща принципна периодизация на развитието на детската реч: овладяване на фонетичния строеж на езика, овладяване на значението на думите в даден език и овладяване на граматиката, т.е. изучаването на детската реч се извършва във фонетичен, семантичен и граматичен аспект

Обучението по Български език в условията на билингвизъм.

Българският език според конституцията е официален език в Р България. На български език се осъществява обучението в училище.

Етнокултурното разнообразие в България актуализира проблема за осигуряване на устойчиво равновесие и равнопоставеност между различните етнически групи, за осмисляне на културната и езиковата им идентичност и пълноценното им интегриране в обществото. Едно от най-важните условия за равен старт на всеки отделен етнос в процеса на социалната, културната и езиковата му интеграция, е овладяването на българския език като официален език за общуване в страната.

Това е труден и продължителен процес, за успешното завършване на който българското училище още не е готово. Образователната политика не е насочена към осигуряване на специални, регламентирани от образователните институции грижи за учениците билингви, а това е наложително, тъй като билингвистичната ситуация в районите със смесено население и формираният стереотип за мислене на майчиния език са сериозна бариера по пътя към усвояване на българския език от всички етнически групи.

Овладяването на официалния език е условие, без което не може да се осъществи интегрирането на учениците с различен етнически произход в обществото, тяхното пълноценно интелектуално и емоционално развитие като личности.

Взаимоотношението между майчиния и българския език поражда проблеми (теоретични и практически), които имат своя специфика в училище.

Методиката на обучението по български език с учениците, говорещи друг майчин език, се отличава от методиката на чуждоезиковото и родноезиковото обучение, но това не означава, че не споделя някои от техните принципи и методи.

Методът за усвояване на български език в условията на ранен билингвизъм трябва да е близък до начина по който всяко дете по света, в ранно детство усвоява майчиния език.

Х. Кючуков  разграничава два етапа в развитието на речта в случаите на двуезичие:

• Етап на смесена реч, при която детето използва безредно елементи от двата езика, без да държи сметка за принадлежността им.
• Речта се разграничава в две отделни лингвистични системи като детето използва и двата езика в съответствие с езиковата ситуация.

 

Авторът посочва най-общо факторите влияещи върху развитието на езиковите контакти: Вътрешни /Етническо самоопределяне; обреди, обичаи и фолклор; култура и традиция в семейството; семиотика и етносемиотика./ и Външни /социално обкръжение от други етнически групи; религия; средствата за масова информация./

Съвременното родноезиково обучение е съобразено с обществените потребности за изграждане и усъвършенстване на комуникативна речева компетентност на учениците.

Според всичко написано до тук може да се твърди, че за усвояването на българския език е много важно учениците – билингви да придобият навици съзнателно и правилно да съставят и разширяват изречения, в които се проявяват уменията им правилно да употребяват думите в съответните им значения, да ги произнасят, да ги съчетават, поставяйки ги в нужната граматическа форма, да ги разполагат така, че конструкциите на изреченията да отговарят на съществуващите видове в българския език. А всичко това може да се се постигне чрез упражнения за развитие на продуктивна творческа реч.

Също така важно е да се отбележи, че българският език се усвоява чрез отделните учебни дисциплини, като се обърне внимание на един друг също така  важен въпрос – овладяването на някои трудни категории в българския език от деца – билингви. Според методиката на обучение при овладяването на българския език е необходимо да се подхожда комплексно към елементите на езика. Комплексното се постига чрез работа над типовата фраза, която е основна единица на речта. Ето защо в основата на работата за речево развитие на учениците е изречението, а не думата.

Т. Владимирова посочва пътища и условия, при които децата успешно биха овладели книжовния език, а именно: в условията на общуването; чрез моделиране и минимизиране на речта; овладяване на езика като комплексно цяло; създаване на емоционален и речев комфорт за всяка реч.

Според П. Гарушева и др.  успешното овладяване на българския език е тясно свързано със следните принципни постановки:

• Изучаването на езиковата теория да се свързва с действащите учебни програми и системи на учебно – възпитателната работа.
• Гъвкаво да се съчетава езиковата теория с речевата практика на обучаваните.
• Водеща цел на обучението да бъде усъвършенстването на речевите умения и навици.

 

Може да се приеме, че билингвизмът съдържа в себе си степен на комуникативна  компетентност, достатъчна за ефективно общуване на повече от един език. В психолингвистиката езикът се разглежда като единство от четири вида дейности: слушане и разбиране; четене; писане.

Според Хр. Кючуков  целта на обучението по български език при деца билингви е постепенно да усвоят книжовния български език в устна и писмена форма в степен, която ще им позволи успешно да се учат по всички учебни предмети. Едно от условията за овладяването е общуването на езика цел. Детето е поставено в активна речева позиция, която изисква: да слуша и разбира това, което му говорят; да реагира речево.

Основната цел на обучението по български език е придобиването и усъвършенстването на комуникативноречевата компетентност. Тъй като учениците са със своя индивидуалност, с определено ниво на развитие на комуникативно речевите умения, които най-често са резултат от влиянието на заобикалящата го среда и на системата за педагогическо взаимодействие, общата цел на обучението има различна конкретизация. Авторката определя следните задачи за постигане на целите на обучение на билингви:

• изграждане на мотивация за изучаване на български език;
• обогатяване на речника на учениците както с нови думи, така и нови значения и употреби на вече усвоените;
• акцентиране върху онези езикови явления и категории, които се различават в първия и втория език, за да се предотвратят допускането на грешки в речевата практика на билингвите;
• формиране на умения за точно и ясно изразяване при спазване на усвоените до момента книжовни норми и етикетните речеви формули;
• развитие на дискурсната компетентност, за да се преодолява езиковата бариера при възприемането и създаването на текстове.

 

Слабост на съвременното българско училище е неумението да създаде система от учебна мотивация при учениците билингви за  изучаване на официален език.

Учебно–познавателните мотиви според Т. Беров са:

• мотиви, свързани със съдържанието на ученето;
• мотиви, свързани с процеса на ученето;
• самообразователни мотиви;
• творчески мотиви за преобразуване на действителността;

 

В предучилищна възраст започва формирането на познавателни и социални мотиви за учене. В начална училищна степен започва действителното формиране на учебна мотивация като нова социална позиция. В средната училищна възраст се разширяват и укрепват видовете и равнищата на мотивиране (учебни, социални, лични), като водещи са мотивите за получаване на образование (Колева 2010).

Мотивационната система на ученето според психолозите включва следните компоненти:

• установка за учене – психично настройване за извършване на учебни действия в определена ситуация, под влияние на стимулни въздействия;
• готовност за учене – включва различни установки, когнитивни и емоционални компоненти, мобилизиращи определени реакции и форми на поведение;
• целеобразуване- свързано с формирането на “мотиви- цели” в учебния процес;
• познавателен интерес- водещ мотив в учебната дейност, превърнал се в устойчива насоченост на личността на ученика към дадена сфера на знанието или практиката;
• положителни емоционални преживявания;
• общуване в процеса на учене има положителна роля за изграждане на мотивация за учене.

 

Методическата система при обучението във втори език трябва да бъде изградена не само с оглед на закономерностите на усвояването на новия езиков материал, но да бъде насочена и към отстраняване на причините, затрудняващи това усвояване, т.е. с оглед на предотвратяване и намаляване на интерференцията.

Упражненията с такава цел могат да бъдат разделени на:

1. Упражнения за намаляване на интерференцията на различни нива на езиковата система;

• упражнения за наблюдения и анализ на подбрани езикови явления, предизвикващи най-големи трудности;
• тренировъчни упражнения (имитационни, въпросно-отговорни, упражнения по образец);
• преводни упражнения.

2. Упражнения за намаляване на интерференцията в речта;

• репродуктивни упражнения (преразказ)
• репродуктивно-продуктивни (съставяне на диалози, кратки текстове по образец);
• продуктивни (ситуативни, комуникативни);
• творчески (беседи, дискусия, разкази от художествен тип).

 

Ст. Жекова отделя внимание на един друг важен проблем в учебния процес: на умението на учителя да се идентифицира с учениците. Учениците са поставени в условия на възпроизвеждащи готови, заучени знания. Според авторката този проблем би могъл да бъде разрешен, ако учителят успява във всекидневната си практика да има готовност да разбира гледната точка на другия, стремеж към съпреживяване, към цялостно и пълноценно възприемане особеността на състоянията, възможностите, стремежите, мотивите на учениците.

Ученето е сложен психологически процес и от правилното му организиране зависи успехът на всички ученици в училище. Важна роля в този процес играе учителят като субект, който чрез съпреживяване и чрез поставяне на ученика в центъра на обучението може да създаде мотивация у всяко дете за успешен учебен процес.

Овладяването на официалният език е условие, без което не може да се осъществи интегрирането на учениците с различен етнически произход в обществото, тяхното пълноценно интелектуално и емоционално развитие като личности. Изхождайки от полифункционалния характер на българския език като официален, може да обобщим, че обучението по български език играе ключова роля в интегрирането на учениците в двуезична среда.