В речника и живота на образователните институции терминът проект навлиза в края на 19. и началото на 20. век. Методът на проектите се появява в САЩ още като метод на проблемите и го свързват с идеите на хуманистичното направление във философията и образованието, разработени от американския философ и педагог Джон Дюи и неговия ученик Уилям Килпатрик. Джон Дюи (1859–1952) твърди следното: „Детството на едно дете не е период на подготовка за бъдещия живот, а самият пълноценен живот“. Следователно образованието трябва да се базира не върху онези знания, които някога ще му послужат в бъдещето, а върху това, което е необходимо на детето днес, върху проблеми на реалния му живот. Методът на проектите привлича вниманието и на руските педагози в началото на 20. век.В статията е представен цялостен методически модел за организиране на групово проектно обучение по теми по органична химия в 9. клас, свързани със здравно-екологичните проблеми. Наред с придобиването на академични знания посочените теми са подходящи за усвояване и на знания, умения и компетентности за здравето и екологията. Моделът включва описание на конкретните цели и методи, на необходимите дидактически ресурси и продължителност на дейностите. Образователната технология може да функционира като гъвкава интегрална учебна среда.
Опити за дефиниране на проектно базираното обучение (проектно обучение, метод на проектите) са правени от създаването му до наши дни. Но въпреки тези усилия все още няма единно и ясно определение. Разгледано в контекста на съвременното образование, проектното обучение най-често се определя като:
– научен подход за преподаване, в чийто център са учениците (Colley);
– метод на преподаване, който използва сложни автентични въпроси, за да включи учениците в продължително задълбочено съвместно учене с резултат – внимателно конструиран продукт или изделие (Dickinson & Jackson);
– образователен инструмент, който включва обучаваните в изследване на важни и съдържателни въпроси чрез проучване и сътрудничество, използване на технология, създаване на продукти и споделяне на идеи (Frank & Batzilai);
– систематичен подход на преподаване, ангажиращ учениците в усвояване на знания и умения чрез продължителен процес на изследване, структуриран около сложни реални въпроси, старателно проектирани продукти и задачи (Markham et al., 2003);
– форма на организация на обучението, свързана с продължителни учебни дейности, интегриране на съдържанието с реални житейски проблеми или бъдеща професионална реализация (Пейчева, 2002).
Тези и други опити за дефиниция насочват към възможностите на проектния метод за постигане на важни съвременни образователни цели – активно придобиване на знания, обвързване на учебното съдържание с практиката на хората, учене в житейски контекст, учене чрез сътрудничество. Стимулира се изграждането на значими за обществото и личността когнитивни и метакогнитивни умения: пренос на наученото в нови ситуации, творческо мислене, критично мислене, планиране на дейността, анализ на извършеното, рефлексия.
Най-често проектите се използват като метод и средство за обучение и самообучение, за повишаване на качеството и ефективността на усвояване на знания, но не може да се отрече безспорният им принос за оценяване на знанията и уменията на учениците от по-високите таксономични равнища. Проектното обучение е тясно обвързано с конструктивисткия модел за учене и преподаване, а също и практически подпомага реализацията на концепциите за саморегулираното и трансформиращото учене (Петров & Атанасова, 2001). Проектното обучение е част от структурата на знанието, което всеки ученик натрупва. Чрез него ученикът се мотивира и се включва в собственото си обучение.
Проектният метод е един от пътищата, чрез които можем да превърнем училището в желана за ученика територия. Учащите се разширяват познанията си по конкретна проектна тема, но освен това развиват някои свои личностни качества от социално значение. Предпоставка за това е работата в екип, където ученикът се учи да излага аргументите си, да отстоява позицията си, но също така да бъде толерантен, като изслушва партньора до себе си. Проектната работа изисква инициативност, точно планиране на действията и добра организация. В нея могат да се включат всички ученици, дори и пасивните в час, което ще доведе до повишаване на мотивацията за работа, интелектуално любопитство, емпатичност и психическо здраве.
Обобщено виждане на мястото на проекта в обучението по природни науки предлага Г. Хегедюш: „…креативността, моделът, моделирането и проектът образуват едно цяло. Креативността е целта и решението, моделът и моделирането – функцията и формата на ученето, докато проектът представлява рамката на организацията на обучението“ (Хегедюш, 2007: 39).
Това е основната теза на съвременното разбиране на метода на проектите. Съвременният проект на ученика е дидактическо средство за активиране на познавателната дейност, за развиване на креативност и същевременно за формиране на определени личностни качества. Методът на проектите е педагогическа технология, която е насочена не към интегриране на фактически знания, а към тяхното използване и придобиване на нови такива. Активното включване на ученика в създаването на едни или други проекти му дава възможност да овладява нови начини на човешка дейност в социокултурната среда.