Критерии за оценяване на процеса на работа на ученика:
- Има ясно виждане за крайния продукт.
- Придобил е необходимите основни познания.
- Организирал се е правилно, за да завърши презентацията/постера в планираното време.
- Споделил е опита си с учителя и с групата.
[su_spacer size=“30″]Критерии за оценяване на продукта:
- Съответствие на съдържанието с тематиката.
- Качество и творчески подход в изпълнението на презентацията/постера.
- Оригиналност и естетичност на оформлението.
- Показани знания.
- Демонстрирани комуникативни умения при представяне на резултатите от работата върху презентацията/постера.
[su_spacer size=“30″]Ролята на учителя при създаване на презентацията/постера:
- Теоретична и методическа яснота за целта, същността и технологичното осъществяване на презентацията/постера.
- Мотивиране на учениците за дейността: защо е необходима за тях; с какво ще им помогне; какъв може да бъде крайният продукт и за какво ще им послужи в бъдеще; защо „си струва да се опита.
- Представяне на съдържанието, структурата и начина на подбор на материалите от учениците (под формата на ясни писмени указания, препоръки, примери, насоки), консултиране на учениците.
- Подготвяне на дидактически материал, литературни източници.
- Насочване на вниманието на педагози и родители към най-добрите постижения на ученика, изявените лични качества и достигнатото равнище на практически умения и компетенции.
- Проявяване на максимална обективност при оценяването, добронамереност, внимание и педагогически такт.
[su_spacer size=“30″]Какви са позитивните промени за учениците при използването на групово проектно обучение по органична химия:
- Задълбочават знанията, развиват умения и компетентности по здравно-екологични проблеми.
- Планират работата си, съобразно с набелязаната конкретна цел.
- Работят независимо и в екип.
- Съзнават своите силни и слаби страни.
- Поемат отговорност за изпълнението на поставената задача.
- Решават проблеми и преодоляват конфликти.
В заключение, образователната технология, определена като групово проектно обучение, може да функционира като гъвкава интегрална учебна среда. Това е среда, организирана около ученето, а не преподаването, среда, провокираща дискусии и преговори за обективността, истинността, полезността на индивидуалните знания, заключения, предположения. Установява се връзка на обучението с живота извън класната стая, създават се условия за формиране на ключови компетентности, от които зависи успешната професионална реализация на личността. Този вид обучение дава възможност за индивидуална изява на всеки ученик според неговите знания, умения и ценности в условия на взаимно сътрудничество и толерантност към позициите на другите, а оттук – и цялостна мотивация в процеса на обучение по химия.
-
- Десев, Л. и др. (1993). Педагогическа психология. София: ЦИУУРК.
- Костова, З. (1980). Изграждане на екологично съзнание у учениците. София: Наука и изкуство.
- Пейчева, Р. (2002). Дизайн на университетския курс. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
- Петров, П. & Атанасова, М. (2001). Образователни технологии и стратегии на учене. София: Веда Словена.
- Хегедюш, Г. (2007). Педагогика на проектите – стратегия за развитието на креативността. Начално образование, 1, 38–43.
- Христова, П. (1989). Формиране на екологична култура у учениците (Автореферат). София.
- Colley, K. Project Based Science Instruction: A Primer. Science Teacher, 75, 23–28.
- Dickinson, G. & Jackson, I. Planning for Science. Science Teacher, 75, 29–32.
- Frank, M. & Batzilai, А. Project Based Technology: Instructional Strategy for Developing Technological Literacy. I. Technal. Educ., 18, 39–53.
- Markham, T., Larmer, J. & Ravitz, I. (2003). Project Based Learning Handbook: A Guide to Standards-Focused Project Based Learning for Middle and High School Teachers. Novato: BIE.
-
Пепа Георгиева, ПГХТ „Акад. Неделчо Неделчев“, Сливен
рецензент: доц. д-р Даниела Миткова